Нашата баба Дочка отива на психолог!
В града баба Дочка има при психолог час записан, но мисля, че от разговора с нея, той ще остане слисан. Децата го препоръчаха, казаха й, че не бил местен, но пък бил добър, а и имал талант и дори бил известен,
а бе с две думи пращат я при специалист и при това свестен. И ето вече баба Дочка премяната нова слага
и все още се чуди дали да отива и защо това се налага, но пък децата ще се сърдят и вече късно е да отлага.
Как с психолога срещата ще прочете, с какви ли думи купешки ще я шашне и ще изрече?
Ами ако е със самочувствие голямо и се мръщи, я да вземе тя да си остане в къщи!
Обаче да попита как се казва тоз младеж тя забрави, а навреме ли да отиде или да вземе да са позабави?
Абе, нали има адреса на кабинета и й обясниха до там как да стигне, с питане казват старите хора, всичко можело да се постигне!
Излиза вече на вън с усмивка нашата баба Дочка и на тревогите явно вече е сложила точка.
До нея спира такси и ето какво се случи и за какво си говориха.
баба Дочка: Бабино, здравей и нека да е добър твоя ден момче, на тоз адрес трябва да оставиш ме ти мен.
Момчето я гледа и й предлага да седне на седалката предна и с дълбока въздишка се настройва за изповедта поредна.
И естествено приятелката наша започва да обяснява защо трябва да отиде и добавя: Ако ма види сега Пена, сигурно ще ми завиде.
С моя дядо, момче много дълго живяхме и хубаво и лошо с него преживяхме,
но баба, чашата се препълни и преля в един момент, защото той така и не пое за работата ангажимент.
Сега децата ме изпращат при психолог. Какъв ли ще е тоз човек, дано да не е много строг!
А, какво ли правят на село моите дружки сега в това работно време, а дядото, дали разбра, че и домакинството понякога е рбеме или пък може би е по-добре така и изобщо не му дреме?
Сега на село няма време за почивка и всичко е в разгара ама да видим като ме няма мен, с кой сега ще се кара,
а и може спокойно да хапва при Танас от прословутата скара. Дали му дойде на ума, че трябва да боядиса с бяло дувара? А и съседа, в града на доктор кобилката Гуадалупе дали докара?
петко се канеше да вади с керпедена зъба на буля Тодора, оле, как ли се оправя Радо с прасето и с кравата в обора
дали се е сетил да помете поне веднъж и двора? На село някой хора си мислят, че е нещо като рай,
но от мен да знаеш, че работата никога няма край. Добре, че в един момент на вън пада мрак,
уф, кога ще пера вълната, а пък ще трябва да ходя и на дарак? Докато бях млада работата не ми тежеше
и където стъпех, земята под мен ехтеше. Но с годините момче взех, че умалях
и ще трябва да се клонирам един ден разбрах. На телевизора казаха, че клонирали и овце даже,
но трябва да питам специалист-доктор, той само можел да каже! В приказки времето минава и таксито спира на мястото указано,
а и с табелка къде точно се намира кабинета на доктора е показано. Баба Дочка плаща и с момчето дълго се сбогува
и си мисли, дали при доктора трябва да се събува? В кабинет уютен и просторен се оказва
и плахо отваря вратата и само главата си показва. Доктора я посреща с усмивка и я приканва да влезе,
ах, ког али ще дойде момента и от тук да излезе? В удобен фотьоил тя се настанява
и че не е болна от нищо на бързо заявява. (следва продължение...)
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------
 гласувай за творбата |
 добави в любими |
 изпрати на приятел
 напиши коментар |
 открих грешка |
сигнализирай за нередност
 свали като txt |
свали като doc |
свали като pdf
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------
автор: krasimira1
раздел: Лирика -> Хумористична
публикувана на: 2008-06-19
прочитания: 57
точки: 13 ( виж далите точки )
коментари: 0 ( виж коментарите )
препоръчано от: 4 ( виж препоръчалите )
|
