Май винаги била е по-добра,по-умна, мъдра и красиваот десет кладенеца носех и водада може тя, “добрата“ да отпива.Превивах гръб, а милата ленивона моето кресло се настании глезено с очите пъстримечтите ми успя да прекрои.И не хареса нищичко във мене- умът ми не летял във висините,а думите ми тъжни - блатен мъхи пречили на пъстрото в очите.Опитвам се, да бъда мъдрас дъжда говоря, с птиците летяс очи черешови по тъмна добана Музата си подарих крила.