Бабини мисли :) (нещо като посветено)

Минавах вчера рано по мегдана

нарамила в ръце две бели кофи,

отсреща към мен върви засмяна

гиздава булка харна... по пантофи.

От къде ли иде, пък и накъде отива?

Много рано днес май че е ранила,

ей тъй по-отдалеч я гледам... бива

Устни с усмивка слънчева е украсила.

Син имам хубав, ерген за венчило...

мома си търси: весела и бъбрива

и в най-труден ден да не е горчиво

хем ранобудна, хем и работлива...

Върви към мен тя, приближава

а ми се струва някак си позната

шепти ми глас отвътре, настоява.

Какво шепти, кънти ми в главата.

Разминахме се, тя моята съседка.

Ама как тъй да я позная не можах?

Сигурно защото бе с нова жилетка

или защото пак без очилата бях?...

(а)

19.06.2008г

(цикъл "Похортували си баби млади")

гласувай за творбата | добави в любими | изпрати на приятел
напиши коментар | открих грешка | сигнализирай за нередност
свали като txt | свали като doc | свали като pdf