Имена

Удавено е слънцето в очите ти,
окъпваш ме с море от светлина
и как откъсваш болките в гърдите ми
и хилядите други имена?
От вчера съм възможна до опипване
и някак недостига мисълта,
и някак ,
някак гладно предпочитам те
сред всичките кълбета от мъгла.
Резервите
отрекох до рискуване
и безрезервно с тебе замечтах
денят ми е стократното целуване
нощта ми - първородния ти грях.
Обичай ме,сега ще се рисуваме!
Сгъсти боички живия ти смях
и Слънце си и мое съществуване
и аз съвсем не съм каквато бях.
Удавено е слънцето в очите ти
безсъни и болящи без вина,
а ти си всичко,всичко във гърдите ми
и хилядите мои имена!
------------------------------------------------------------------------------------------------------------- vote

гласувай за творбата | favor

добави в любими | send

изпрати на приятел
comment

напиши коментар | error

открих грешка | alert

сигнализирай за нередност
save as txt

свали като txt | save as doc

свали като doc | save as pdf

свали като pdf -------------------------------------------------------------------------------------------------------------

автор: Remina
раздел: Лирика -> Любовна
публикувана на: 2008-06-19
прочитания: 152
точки: 41 ( виж далите точки )
коментари: 3 ( виж коментарите )
препоръчано от: 25 ( виж препоръчалите )

Вход

нямаш регистрация?
забравена парола?

Статистика

   Потребители: 7590
   Автори: 2049
   Произведения: 46499
   Съобщения: 226926
   Лексикони: 2101
   Коментари: 69656
   SMS-и: 803
   Снимки: 4738