Светулка в очите ми

Какво спокойствие!
Каква тишина!
и колко е обично всичко!?
Ти си единствения, който разбра
и ме обича.
Аз съм туптенето,

бързият пулс,

полюс

намерен среднощен.

Аз съм и болката

за кой ли път,

а ти искаш още!

Ние сме всичко
и всички
и всякога...
Обич....родила Любов
Радвам ,се че различаваш понятията.
(Каквото било е било.)

Само не знаеш
колко е силна?
Колко е твоя?
Колко е всякаква...
и тук
със мен
на върха на билото
ти ще я виждаш понякога.
Но ще те искам
нежен
и сгушен
дишащ до болка в гърдите ми,
влажен от мен
нежен
и същия.....
нежна светулка в мечтите ми.

гласувай за творбата | добави в любими | изпрати на приятел
напиши коментар | открих грешка | сигнализирай за нередност
свали като txt | свали като doc | свали като pdf