СЪДБИ

СЪДБИ...

Почукваше в прозореца - дъждeца,
Отнасяше ни в сладка дрямка той.
По телата тръпки хладни заиграха,
Сърцата биеха в ритъма си свой.

Какво? душите днеска охлади ни,
Завеса ли пуснаха там във тях.
Какво и кой- поиска да разбие,
Това което с дни градихме ние.

Срещите в живота разредихме,
На всеки нещо пак му дотежа.
Нали по други начин говорихме,
Да градим общо нашата съдба.

Чувствата ни избледняха,
По своя път ли всеки ще върви.
В сърцата раните отново закървяха,
Защо и кой ни пътя в живота отклони.

гласувай за творбата | добави в любими | изпрати на приятел
напиши коментар | открих грешка | сигнализирай за нередност
свали като txt | свали като doc | свали като pdf