|
|
|
|
Начало |
|
Творби |
|
Автори |
|
Клубове |
|
е-издания |
|
е-книжарница |
|
Истории |
|
Лексикони |
|
SMS-и |
|
Форум |
|
Чат |
|
Други |
|
|
|
|
|
Цветето и Вятъра
Вятър с цвете си играе, поклаща леко то листа, от Вятъра едно желае: приказка за Любовта. А той разказа и за нея: Как намира любовта, но има я за кратко време, намесила се бе Смъртта. Момичето не можело без него, не искало да е само. Тръгнала е към морето, да иска да го върне то. Щом стигнала брега прекрасен провикнала се през сълзи: Море, нали си толкоз властен, любимия ми ти върни! Морето тихо заговори, и сякаш плачеше и то: Това което ме помоли... поискай го от Слънцето. Момичето към Слънцето погледна, със ясен глас го призова любимия и да намери, да върне и го от смъртта. А слънцето помръкна цяло, и с глас потънал в тъмнина, показа мъртвото му тяло и прати я при Вятъра. Момичето се натъжило, с последни сили рекло то: Ветре, ветре, помогни ми не искам да съм аз само! А той превърнал я във цвете, само сред другите цветя. До днес разказват ветровете за цветето и любовта.
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------
гласувай за творбата |
добави в любими |
изпрати на приятел
напиши коментар |
открих грешка |
сигнализирай за нередност
свали като txt |
свали като doc |
свали като pdf
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------
автор: mause
раздел: Лирика -> Любовна
публикувана на: 2008-06-19
прочитания: 66
точки: 11 ( виж далите точки )
коментари: 1 ( виж коментарите )
препоръчано от: 3 ( виж препоръчалите )
|
|
|
|
|
|
| Статистика |
|
Потребители: 7597
Автори: 2056
Произведения: 46658
Съобщения: 193430
Лексикони: 2118
Коментари: 70129
SMS-и: 803
Снимки: 4755
|
|
|
|
|
|
|
|
|