А казваше, че зимата е бяла

А казваше, че зимата е бяла,

защото са я чакали светиците,

за прошка със разтворени обятия-

в снега й навалял да се пречистят.

И аз обичах тази свята зима,

със всичките й буйни урагани,

със блясъка на вечния й смисъл,

да бъде път към всяка силна вяра.

И аз я чаках, грешките нарамила,

загърбила позорните си същности,

заравях свойто тихо отчаяние,

под купища останки от...възкръсване.

Но някак си сега ми е студено,

и някак още чувствам самотата,

валят навън души простени.В черно.

А казваше, че зимата е бяла......

гласувай за творбата | добави в любими | изпрати на приятел
напиши коментар | открих грешка | сигнализирай за нередност
свали като txt | свали като doc | свали като pdf