Иди си

Иди си щом има болка в теб,
иди си не оставай фалшив до мен,
че това за мен ще е най голямата заблуда,
ако направиш горчива обичта ни луда.

Вратата знаеш къде се намира,
пътя дори каменист, който ще извървиш
и ще ме убива, просто поеми го и назад
недей и да се обръщаш, че сърцето
сякаш отново щв викаш и прегръщаш.

Сълза от моите очи няма да видиш,
аз ги крия дълбоко в моя кладенец наречен самота,
ти не си заслужил да ме гледаш
тъжна и разбита, ти не си ми дал това.

Времето е виновно, и аз че не го спрях,
стенния часовник, отброяващ дните ни
заедно, минутка и секунда - тик-так, тик-так.

Нека с усмивка ме запомниш ти,
така, както обичаше да ме виждаш винаги ,
по начина по който правех те щастлив,
когато небето остана само,
защото сваляше ми всяка вечер неговите звезди.

Ти ще срещнеш своята участ,
строга или добра, ти ще продължиш
пътя си някъде по света, ще останат само
спомени красиви, снимки и целувки неистинали.

Бъди човек и аз човек ще бъда,
разбирам раздялата не е край,
тя е някаква умора, и нека в нея ние да бъдем хора!

гласувай за творбата | добави в любими | изпрати на приятел
напиши коментар | открих грешка | сигнализирай за нередност
свали като txt | свали като doc | свали като pdf