Проклета

Да не виждаш светлина в никой край,
да не чувстваш топлина дори в жарта,
да не измръзваш в студа, за какво си
на света?

Вървиш без цел и посока, сърцето ти
разплакано разбито жестоко,
кърви и крещи не спира до болка
се моли да се върне бившата обич красива.

Не вярва, че живот без страст е истински,
не иска да вижда бъдещето през този
прозорец испълнен с черни сенки,
този който е истински.

Проклета сега мълча и треперя,
проклета се гърча и стена,
че някой, някога, не отдавна
ме накара да забравя реалноста,
някой показа ми какво е обичта,
а сега пълзя убита от истината.

Приемам моята участ, аз ще нося
своя кръст, но дано и теб някога
те срещне тази бавна и мъчителна смърт,
до болка силите ти да испива,
желанието и радоста в тебе все по-бързо,
и бързо да умират.

гласувай за творбата | добави в любими | изпрати на приятел
напиши коментар | открих грешка | сигнализирай за нередност
свали като txt | свали като doc | свали като pdf