Объркано

Лутам се. Заложили са стаите 
по ъглите си лабиринти.
Вратата към света все търся,
а тя оказва се обърната към мен.
По улиците е избягал края,
кълбото е оплело 

хилядите нишки връщане,
излизане, преместване, вървеж,
изкачване и сядане 

за дълга мисъл по копнеж.
Стените се изграждат и сами, 
продукти са от нас, 

от тухлите на мигове,
които сме откраднали 

да има нещо по-приличащо 
на щастие, любов, взаимност и опора.
Опората сега дели с високите стени
останалото  - от преди.
И си затваря всичките прозорци шеметно.
И свечерява от рекламите на плиснал дъжд,
от който можеш да се скриеш само вътре,
в тунела на терасата отвън.

гласувай за творбата | добави в любими | изпрати на приятел
напиши коментар | открих грешка | сигнализирай за нередност
свали като txt | свали като doc | свали като pdf