|
|
|
|
Начало |
|
Творби |
|
Автори |
|
Клубове |
|
е-издания |
|
е-книжарница |
|
Истории |
|
Лексикони |
|
SMS-и |
|
Форум |
|
Чат |
|
Други |
|
|
|
|
|
СЕГА КОЛЕНИЧА...
Най-скъпата вече я няма - мама... Сега е обърканост като на сън... После ще дойде и мъка голяма... С камбанен звън ще съм будна, ще звъни и боли отвътре навън... а аз ще съм няма... Нека сълзите, които проливам не я наранят... Сега коленича... закъсняла пред мама...
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------
Какво ме вдъхнови?!
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------
Загубата на моя приятелка, която усетих като своя...Мир на духа на една МАРИЯ...поклон.Как ще го преживея когато аз изгубя моята майка, която е също Мария?!..
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------
 гласувай за творбата |
 добави в любими |
 изпрати на приятел
 напиши коментар |
 открих грешка |
сигнализирай за нередност
 свали като txt |
свали като doc |
свали като pdf
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------
автор: tinarosivoice
раздел: Лирика -> Друга поезия
публикувана на: 2008-06-18
прочитания: 137
точки: 31 ( виж далите точки )
коментари: 4 ( виж коментарите )
препоръчано от: 12 ( виж препоръчалите )
|
|
|
|
|
|
| Статистика |
|
Потребители: 7598
Автори: 2055
Произведения: 46748
Съобщения: 197749
Лексикони: 2133
Коментари: 70368
SMS-и: 803
Снимки: 4760
|
|
|
|
|
|
|
|
|
