Звездни сълзи

Като ромон на стара река,

разпиляваща злато от пясък,

своите думи аз нощем редя,

некрасиви и някак без блясък. . .

------------------------------------------------------------

Вечер луната си връзвам за шал,

а звездите ми правят пътеки

щом душата лети, не изпитвам печал

спрях да търся пътища леки.

---------------------------------------------------------

Уж е хладно, но спря да вали,

кой тогава ми мокри лицето?

май са думи - едри сълзи

и беззвездно се мръщи небето. . .

------------------------------------------------------------

гласувай за творбата | добави в любими | изпрати на приятел
напиши коментар | открих грешка | сигнализирай за нередност
свали като txt | свали като doc | свали като pdf