Прегръдка за marcheto_73! В отговор на стиха й "Молба"

krasimira1:Когато ти се плаче или просто те боли,

когато ти се чудиш защо си жива дори,

когато ти е трудно и не можеш да заспиш,

когато дори не искаш напрад да продължиш,

когато не виждаш в края на тунела светлината,

когато в юмрук ти е свита отново ръката,

 когато във водопад иска да се превърне сълзата,

 когато от мисли различни боли те главата,

когато от тревоги пак ти се подкосяват краката,

 когато искаш да затвориш завинаги в душата си вратата,

 когато си мислиш, че отново си предадена или уморена,

 СПОМНИ СИ, че преди векове света бил е сътворен,

 а пъзела и от нас зависи, за да бъде подреден

трябва да ни има и теб и него, а и мен!

Нима при слънцето няма понякога затъмнения,

но ги приемаме и не ги подлагаме на съмнения.

Нима загледани в небето не виждаме и падащи звезди,

но това ще го има и след нас, а имало го е и преди.

 Нима в морето бури и урагани не бушуват,

 но си мислим, че дракони подводни пак тършуват.

 Нима в природата няма катаклизми и промени,

но може би и климата понякога работи на смени.

гласувай за творбата | добави в любими | изпрати на приятел
напиши коментар | открих грешка | сигнализирай за нередност
свали като txt | свали като doc | свали като pdf