Болката...

Болката ти казва, че живееш.

Раздира те и знаеш, че си жив.

Превит на две, ти пак ще оцелееш,

Нали животът, всъщност, бил красив.

С треперещи ръце, на колене, събираш

Отломките на своето сърце.

Грижливо, във сандъка ги прибираш

И вярваш, че само ще зарасте.

Когато плачеш с глас - раздираш тишината.

Повтаряш си, че всичко ще отмине.

Но удряш със юмруци по стената,

И тази нощ, безсънна, да премине.

Лежиш на пода, нищо няма смисъл.

Боли те, а усещаш ли се жив?

Лежиш на пода, без едничка мисъл,

и спомен, че и ти си бил щастлив.

18.06.2008

гласувай за творбата | добави в любими | изпрати на приятел
напиши коментар | открих грешка | сигнализирай за нередност
свали като txt | свали като doc | свали като pdf