А исках да ме пазиш

                      Изгуби ме, а исках да ме пазиш,

                      от бурите, в душата ми нахлули,

                      от зимата, до болка побеляла,

                      от хората, ранили ме със думи.    

                      Отрече ме, а в мене се кълнеше,

                      тъй както пред иконите се вричаш,

                      свещта изгасна, някак си без време,

                      молитвите останаха...без смисъл.

                      Поисках те. Докоснах самотата,

                      изпих отрова, нечия възкръснах,

                      препънах се във чувства непознати,

                      не помня колко пъти се привързах.

                      Изгуби ме, отрече ме, остави,

                      в мъглите да потъна безвъзвртано,

                      във себе си затворничка да стана.

                      Отиде си, а исках да ме пазиш.

гласувай за творбата | добави в любими | изпрати на приятел
напиши коментар | открих грешка | сигнализирай за нередност
свали като txt | свали като doc | свали като pdf