Един художник, нарисувал нимфата преди

Защо ме нарисува днес, 

когато исках да се скрия,

в гората, при сестрите си,

в дъбрава нимфена?

Когато си покрих косите 

с листа от дъб

и жълъди звъняха 

щом замръкнех,

отключваха приздрачното

вълшебство в стих. 

От папрати изплетох шал

и се наметнах

да облека последното 

парченце кожа.

И посадих по челото си 

цвят от диви ягоди,

дано с това светът 

да ме забрави…

Върви си. 

И затвори картината у себе си, 

не я показвай повече.

Иди в гората. 

И виж как се държат дърветата…

Изпридат клонки 

новите ми бръчки

в кората грапава на ствол.

Очите ми, зеленото изпили,

изтляват в изгоряла сладост

на изостанало от земното.

Сега една от тях съм,

от моите сестри в гората.

Звезди се спускат 

нощем в клоните,

нашепват свои приказки

от пътешествия.

Луна ми кичи челото,

разплита се в коси,

когато се изпълни само с бяло…

Ще седне уморено някой пътник,

ще се опре до моето коляно,

и в скута ми, до корени ръце

ще слуша моите недосънувани желания…

гласувай за творбата | добави в любими | изпрати на приятел
напиши коментар | открих грешка | сигнализирай за нередност
свали като txt | свали като doc | свали като pdf