|
Секс и още нещо...
Учестен сърдечен ритъм.
Мозък пълен с кръв.
Желание.
Изтръпване...
потръпване.
Възбуда.
ДЪЛБОКО ВДИШВАНЕ И ИЗДИШВАНЕ...и после учестено ниско.
Илюзия, която оживява...
и после...
свършване.
Той отвори очи, целия бе потен, погледна, че е върху нея и се попита:
"Аз ли бях? Или сега е редно пак да съм толкова влюбен, колкото преди малко?!"
Тя тъкмо бе по средата на илюзията си, дишането й почти можеше да визира средната възбуда, която тя смяташе, че трябва да демонстрира. Тя прекалено много мислеше, знаеше, че не иска дете от него, правеше секс за спорт. Само, че това спортуване й отнемаше прекалено много време- трябваше да се гримира, да се прави на много весела и очарована от него. Дразнеше се, че той й вярва и не можеше да си обясни, как така мъжете са толкова тъпи.
"Ебаси кретена! Тоя свърши, а аз нищо не направих!"
Тя бе бясна. Някакво потно тяло се гърчеше върху нея и й дишаше в лицето. Тя разбираше, че сега е редно да се прави, че е в оргазмено летящо състояние и изпъшка. Бе пила 2 големи, но изтрезня от бяс. Той имаше доволна физиономия докато му "цвъкаше" мъжкото достойнство. Очите му бяха затворени. Тя усети, че е време да си вземе един душ, защото едва го понасяше.
Тя се изплъзна под него и тръгна към банята.
"Обичам те!"- каза той, облягайки се на възглавницата. Почувства се виновен, че си е представял друга жена, както всеки път, но не го прие толкова драматично и бързо забрави. Тя бясно започна да търка кожата си със сапун и отвърна "И аз те обичам!" с най-милия тон, който успя да изимитира- само, че той не я чу, защото вече бе заспал. Тя самата мечтаеше за един див и мръснишки секс, искаше съпругът и да я тръшне на пода и да разкъса дрехите й. Искаше дивашки да го прави, а беше толкова тъпо, защото той не го правеше, на няколко пъти тя се опитваше да го провокира, а той реагираше все по един и същи начин: "Скъпа, нещо има ли ти?". А тя винаги плачеше след този въпрос. Не за друго, а защото разбираше, че е обречена на постен секс до края на дните си, ако не вземе проблема си в ръце и не ги завърти на подходящото място. Плачеше защото тъпият й мъж не я тръшваше на пода и не я оправяше дивашки.
Колко тъпо.
Той СПИ.
А ТЯ РЕВЕ В БАНЯТА, ЗАЩОТО СЪПРУГЪТ Й Е СМОТАН И ТРАДИЦИОНЕН В СЕКСА.
Учестен сърдечен ритъм.
Мозък пълен с кръв.
Желание.
Изтръпване...
потръпване.
Събуждане...
Тя стана бясно от леглото. Беше сънувала- истински кошмар. Мъжът, който бе до нея хъркаше.
"Какво пак ти стана ма?"- започна да се ококорва той.
- Развод, копелдако, не мога повече да те търпя! Писна ми все незадоволена да ходя! Писна ми!!! Един път не ме нае*а като хората!
- Моля?- мъжът бе потресен
Изведнъж тя се оцъкли и разбра, че в спалнята е най-добрият приятел на съпруга й...
следва продължение...
Радослав ГИЗГИНДЖИЕВ
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------
 гласувай за творбата |
 добави в любими |
 изпрати на приятел
 напиши коментар |
 открих грешка |
сигнализирай за нередност
 свали като txt |
свали като doc |
свали като pdf
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------
автор: karlos
раздел: Проза -> Еротична
публикувана на: 2008-06-18
прочитания: 262
точки: 17 ( виж далите точки )
коментари: 0 ( виж коментарите )
препоръчано от: 3 ( виж препоръчалите )
|
|
|
|
|
|
| Статистика |
|
Потребители: 7720
Автори: 2101
Произведения: 48614
Съобщения: 212790
Лексикони: 2290
Коментари: 73201
SMS-и: 806
Снимки: 4937
|
|
|
