Срещата! Из Циклите на баба Дочка!

Много дълги стават моите приказки, за което се извинявам,

но дано поне малко усмивки и настроение да ви причинявам,

а сега със сагата за бабата и дядото продължавам

и късмет на дядо Радо аз пожелавам!

дядо Радо: Дано да ми се усмихне Дочка като чуе сега моята гледна точка!

Бабата моя, обаче настроение дали има,

че да не видя какво е това - люта зима!

А как сега темата аз да подхвана,

уф, че не съм слагал залък от зарана.

Да я поканя кротко да седне до мен на дивана

по-добре, че не сме у нас, че можеше да ме гони с тигана.

Слушай бабо, отсъствието ти дълго аз търпях

добре, че видя как пред децата днес станах за смях.

Дочке, серт с тебе някак си бях, но да знаеш - грешката си вече аз разбрах,

а от както та няма аз направо са разболях.

Дочка стои, гледа, пак стои и гледа и мълчи

и се чуди да се радва ли на дядото или да му гълчи.

дядо Радо: Как си Дочке, как си бабо, ха седни и казвай

как минават дните твои - разказвай?

Защо бе жена толкова много се забави,

а туй значи ли, Доче че ти ма забрави?

Няма в къщи кой да ма посрещне мене

пусто и грозно е и нощем и дене.

Щъркела и той сякаш ме пита защо дядо, душата ти е свита?

А, и много здраве ти изпраща комшийката Пройка,

а как бе Доче, не ти домъчня за кокошката Бойка?

Обещала си и на Станка да й даваш за полата някаква кройка.

Щяла и тя на стари години да става модерна,

обаче много яко скрилозата и нея я перна.

Денка пък смески за прасето да купувам ми поръча

с хиляда гласа да та върна в село ми заръча.

Нямало и за сериала с кой да си говори,

а Пенка все гледала за героите с нея да спори.

На Гочо пък кобилата Гуадалупе взе, че са разболя,

а ма от какво доктора така и не разбра.

И братчеда Пешо ти изпраща много здраве

чака та да му кажеш как се прави сирене краве.

Ония ден и на прасето Гошо

нещо му стана лошо.

Томчо де англичанчето - засади две праскови ония ден на двора

и разправя, че щял лятна кухня да прави в обора.

Грабнали по един разговорник с неговата булка

и се учат да казват - бяло, магаре, баба и качулка.

Тъй викам им аз, повтаряйте и езика ни учете,

че да можете като ви говорим да ни разберете.

Том един ден отиде в магазина с усмивка на лицето

и каза на Кера, че иска майката на яйцето!

Що го питам не си седяхте там в мъглите,

ами в нашите села си навряхте главите?

Нашите деца като отидат нейде из широкия свят

никой не ги посреща с червен килим или им предлага палат.

гласувай за творбата | добави в любими | изпрати на приятел
напиши коментар | открих грешка | сигнализирай за нередност
свали като txt | свали като doc | свали като pdf