Дяволът

Слушаш в тъмното, шепота на дявола... скрил се е зад леглото.Приказва си нещо, кой го слуша? Вече не му обръщам внимание, защо сега слушам само себе си! Завивам се през глава и мислейки за живота, заспивам със свити ръце, държейки възглавницата, сякаш някой ще ми я вземе. Сякаш тя ще ме предпази от онзи смразяващ хладен глас ....крие-ки зад леглото ми! Става тъмно,но не навън, а вътре в моя сън. Само мрак и моето сърце как тупа лудо и крещи от ужаса на всичко това.Чувах глас... някой пее,нещо много тъжно.Сълзите падат по моите ръце, леко дърпам нощницата си и покривам всичко в приказно бяло. Тишината беше толкова подтискаща, но сякаш всичко спря. Той беше зад мен и усещах дяволската му усмивчица по коварното му лице. Студът беше навсякъде... просто студа на смъртта!
Сякаш спрях да дишам... всичко беше лед и омраза. Вече нямаше дори сълзи, а спомени в очите ми в моето съзнание, как някой ме върти и аз се смея. И тази картина ме върна в реалността. Станах от леглото и затворих прозореца. Просто понякога сънищата ти изглеждат толкова реални, че когато си отвориш очите там... в леглото те страх, просто да станеш! Легнах пак уморено и си казах тихо в тъмнината:
- Дано деня ми да е по-добър!
Заспивайки усетих как някой се смее тихичко в ъгъла...

гласувай за творбата | добави в любими | изпрати на приятел
напиши коментар | открих грешка | сигнализирай за нередност
свали като txt | свали като doc | свали като pdf