Житейски сценарий!

Когато ролите разпределяше съдбата

не си направи труд дори да ме попита

какво мисля и съгласна ли ми е душата.

Пред врата сценария оставя и... отлита!

Ветрове бързо страниците разпиляват,

като палави хлапета годините си тичат,

стрелки невидими часовете отброяват

преминават мигове, като река изтичат.

Мигове ту в тъмни, ту в светли цветове

редуващи се бързо, обгръщащи сърцето:

осеяно с прекрасни проленти цветя поле

или порой дъждовен - ураган в небето.

Бурята щом премине, засиява шарена дъгата

декорите се сменят, слънце гали ме с лъчи -

сякаш с пръчица вълшебна прогонва тъгата

пресушава капките сълзи от моите очи.

С глътка въздух и болка живота започва нали?

Знам, че отредена ми е главна роля в пиесата,

със сценария трябва да се съобразявам... Дали?

Ще чуя ли аплодисменти, щом спусне се завесата?

 Баба, благодаря ти, че на туй тесто сложи му солта!!! Благодаря ти и за поредния ТИР с настроение! Голяма прегръдка от баба за теб!

Аз та удуших вече баба, а ма нейсе,

ако можеш  поне малко посмейсе! 

.........................................................

Никой няма правото да избира какъв ще се роди,

но всеки има правото да избира да бъде добър или лош!

Аз направих своя избор! Избрах да рисувам усмивки и ако мога да причиня поне едно добро за деня, защото ако днес не сме направили нещо хубаво -деня си отива просто ей така!!!

гласувай за творбата | добави в любими | изпрати на приятел
напиши коментар | открих грешка | сигнализирай за нередност
свали като txt | свали като doc | свали като pdf