Във дланите ни - пясъчни часовницисе гонеха секундите на тишината...И тръгваха навън като бездомници,които никога и никого не чакат...
Дъждът танцуваше самотно в тъмнината...Бе тъй нежен, топъл, ала натъжен...Дали изгубваха си смисълът нещата,щом всеки миг е отлетял несподелен...
А в твоите очи намерих лято,зелено-синя морска свобода...В сърцето стискам своето богатство...Най-истинското - Любовта.