Пресуших си очите от плакане,
изтърках нозете от ходене,
изхабих си езика от сричане
на двете най-топли думи: "Обичам те!"...
Изгорих си душата от скитане
и изтръпна устата от пиене...
И защо?! За твойта
пуста обич - изпросена...
за твойте лъжи и обиди отровени...
Позволих си да моля...
позволих си да страдам...
Но бях забравила явно...
Мили, не съм такава!
Аз не моля, не прося, не падам!
Аз обичам, горя и прощавам!
Погледни ме! Не бях ли прекалено твоя...
Забрави ме! Сега ти връщам покоя!
Аз ти прощавам, в моя свят не вали!...
Изпрати ме... Прости си и ти...
 |
| Начало | Творби | Автори | Клубове | е-издания | е-книжарница | Истории | Лексикони | SMS-и | Форум | Чат | Други |
|
|
|
||||||||||||||||||||||||||||
| За контакти | За СтиховеБГ | Права и задължения | FAQ | Дарения | Блог |
|
Bulgar-BG.com |
Clix.bg - виж какво се случва |
Far.bg - Новини и Блогове |
Авто Обяви |
Pic4e.net |
Chukni.com |
Любовни писма Онлайн библиотека | Предавател.ком |
|