БУРЕН

БУРЕН

Силуетът бързо ме подмина,
Не остави той следа в нощта.
Вървях в отъпкана пъртина,
Под краката скърцаше снега.

Вървях по лунната пътека,
Луната гонех в нощта
И слагах в следите леко,
Набраните в живота семена.

Какво ли тука ще израсне,
Доброта ли в моята душа.
Трева ли буйно тук ще расне,
Бурен - самотата ли души.

гласувай за творбата | добави в любими | изпрати на приятел
напиши коментар | открих грешка | сигнализирай за нередност
свали като txt | свали като doc | свали като pdf