Счупени розови очила

Утре ще отидем да пием кафе.
А тази нощ отвори ми бутилка стара болка.
Дано се напълни това мое празно сърце.
Няма да ме питаш само дали кървя и колко.
И дали сенките, които обличат моя свят,
с воали от мъгла и дъждовни парцали,
вече са построили един призрачен, малък град,
в който безличието като котка се гали.
Две стъпки назад. После писък без глас. Луд.
Натрошени стъкла от очила на измамно щастие.
За пореден път в горещото умирам от студ.
И опять уходит душа моя в ненастье.

------------------------------------------------------------------------------------------------------------- vote

гласувай за творбата | favor

добави в любими | send

изпрати на приятел
comment

напиши коментар | error

открих грешка | alert

сигнализирай за нередност
save as txt

свали като txt | save as doc

свали като doc | save as pdf

свали като pdf -------------------------------------------------------------------------------------------------------------

автор: Gentiana
раздел: Лирика -> Сюрреалистична
публикувана на: 2008-06-17
прочитания: 99
точки: 32 ( виж далите точки )
коментари: 1 ( виж коментарите )
препоръчано от: 15 ( виж препоръчалите )

Вход

нямаш регистрация?
забравена парола?

Статистика

   Потребители: 7597
   Автори: 2056
   Произведения: 46659
   Съобщения: 193364
   Лексикони: 2118
   Коментари: 70122
   SMS-и: 803
   Снимки: 4755