* * *

Небелязани от времето -
мигове.
Горделивост - изтъняваща,
нужна превратност.
Сменящи се посоки -
ветропоказател.
Душата ми не желае,
не иска да бъде,
нищото -
преследващо нещото.
Бруталността от незнанието,
бягане,
опора търся.
Но защо да не бъда
аз сега?
Опора.
Превратност.
Едно лице, една душа.
Дай и едното от себе си,
не искай много,
толкова,
само колкото трябва.

------------------------------------------------------------------------------------------------------------- vote

гласувай за творбата | favor

добави в любими | send

изпрати на приятел
comment

напиши коментар | error

открих грешка | alert

сигнализирай за нередност
save as txt

свали като txt | save as doc

свали като doc | save as pdf

свали като pdf -------------------------------------------------------------------------------------------------------------

автор: Nuri
раздел: Лирика -> Друга поезия
публикувана на: 2008-06-16
прочитания: 127
точки: 26 ( виж далите точки )
коментари: 3 ( виж коментарите )
препоръчано от: 10 ( виж препоръчалите )

Вход

нямаш регистрация?
забравена парола?

Статистика

   Потребители: 7752
   Автори: 2105
   Произведения: 49004
   Съобщения: 212777
   Лексикони: 2309
   Коментари: 73710
   SMS-и: 809
   Снимки: 4954