Разговор с Теб

Разговор с Теб

(Недостижим блян или В търсене на моята идеална половинка)

Сега се раждам. Хубаво е. Стоиш така по средата на нищото и мълчиш. Хубаво е, защото нямаш минало; няма грешки, над които да разсъждаваш, за които да съжаляваш, да пренебрегваш, да се опитваш да поправиш или да забравиш. Но пък нямаш и опит. Нямаш спомени. Нито хубави, нито лоши. Просто едно бяло петно. Едно бяло нищо. Светлина. Искряща белота.
Виждам сини очи. Страхотно сини, дълбоки очи. Като езера. Пречистващи и ясни. Небесно сини. После усмивка. И ослепително бели зъби. Ти ли си това? Моята съдба, цел, мечтание, блян, илюзия в живота? На теб ли ще посветя толкова стихове, толкова отронени сълзи и болки в сърцето? Толкова безсънни нощи. Ти ли си Любовта? Като ефирен, безплътен и въображаем образ, създаден от Съвършенството.
Ето и роза. Червена. Като кръвта във вените ми. Не, розова. Като душата ми. Душата ми все още е чиста. Та нали ей-сега се родих?
Дали някога ще те срещна? В този живот или в отвъдното? Има ли нещо след смъртта? Достигаш ли до Познанието, докосваш ли се до Вечността, усещаш ли Абсолюта, ставаш ли звезда? Която да свети нощем и да изпълнява желания. Там ли, на небето, ще те срещна? Ще бъде ли осъществена нашата взаимност, нежност, близост?
Ето, виждам и градина. Райската градина. Има много цветя, игриви облачета и ангели. Как да те позная измежду всички тези красоти? Имаш кръст до сърцето си? Вярвам ти.
Пак всичко е бяло. Нежно, тихо, гладко и чисто. Като сняг. Какво?! Тук не вали сняг ли? – Има слънце. Да, то стопля и успокоява. Също като теб.
Ти си вятър, нали? Усетих те по кожата си. Или си вода? Прозрачна, но бисерна. Лека. И абсолютно необходима. Като живота. Да, ти си Живота. Моя живот.
Летя. Ще ме научиш ли? Много искам да летя. Да стигна края на Вселената. – Тя е безкрайна. Така ли? Също като любовта ми към теб.
Ето пак твоите прекрасни сини очи. И пак онази заслепяваща белота. Изгаряща светлина. Тук съм. Не бързам. Ще те чакам. Ще се разхождам и ще търся врата. Ами ключ? Да, виждам безконечния лабиринт. Това ли е съдбата ми? Да се лутам? Добре, ако това ще сбъдне мечтите ми. Ами ключ? В душата ми казваш? Ще го потърся. За теб света ще претърся.
И после завой. Стена. Край. Ама как така? Не, ето изпитанието – кръстопът. И важният избор. Между какво да избирам? Аз нищо не искам. Само теб. Истината? Не. Ти си истината. Онази вечната, абсолютната, дето всички я търсят. Отговор няма. Защо?
Ще те срещна ли? Или ще останеш просто сън? Сянка в нощта. Безвремие. Вечна белота и вдъхновяваща светлина.

гласувай за творбата | добави в любими | изпрати на приятел
напиши коментар | открих грешка | сигнализирай за нередност
свали като txt | свали като doc | свали като pdf