Сърне

На Средна гора сред гористия рай,
във приказна нощ, във средата на май,

на горска полянка излезе сърне.
То беше родено за радост, но не -

във тъмната сянка ловец се бе скрил,
олово във черната цев притаил.

Цевта като огнена пещ изгърмя.
Гърмът й зловещ над света прокънтя.

Оловото в крехката плът се заби,
достигна сърцето, сърнето уби.

И малкото, кротко, невинно сърне,
паднА на земята, подви колене.

Звездица в окото му влажно изгря.
Сърнето потръпна и кротко умря.

Луната, зад своя копринен воал,
смъртта му видя и заплака от жал!

гласувай за творбата | добави в любими | изпрати на приятел
напиши коментар | открих грешка | сигнализирай за нередност
свали като txt | свали като doc | свали като pdf