Изследователи (епизод 20)

Изследователи

Епизод 20

Пирамиди

Нашето изследване продължи цели две години до този момент. Всичката събрана информация изпратихме на Земята, чрез модули в малък космически кораб без екипаж вграден в малка пирамида. Намирахме се само на светлина година от първата планетна система която изследвахме и с незабравимият спомен от Гупту. Изследвахме цялата галактика, но не открихме и след а от псайкосите, същества които би трябвало да наричаме създатели, тъй като създават множество цивилизации. И в заключение след всичкото това изследване на множество светове, ние не успяхме да направим най- важното... Не успяхме да се докоснем до нито един от световете, да направим контакт, да се сближим с тези същества. Нашата задача беше само да воайорства ме, да наблюдаваме и да изучаваме... Също както много години сме правели с животните на собствената ни планета. Наблюдаваме как реагират, изучаваме ги, внедряваме се в интимния им начин на живот. Но все пак, като се замисля, не правим ли и един с друг така. За да се доближим до даден човек първо го изучаваме, разбираме как ще реагира и чак след това, решаваме дали да направим контакт, да се сближим с него или не.

Човешката природа е странна. Когато доктор Зет говори за божествената намеса, той някак си се страхува от тези същества, предпазлив е към тях. Докато Мел и Бето, които са най- близки в екипажа ми разбирам, че те нямат страх, а имат някакво чувство на първично детско любопитство. За тях божествени сили не съществуват, както веднъж бях казал, познанието трябва да се усети със сетивата. За това те повече усещат със съзнанието си, а не с емоцията си, страха си. Ние човешките същества сме различни по същност, но едно ни обединява – желанието да надвием страха. Успяваме да го сторим, само чрез върховното познание. Колкото повече познаваме светът около нас, толкова по предвидим става той за нас, страхът започва да изчезва и остава само чувството на спокойствие. За съжаление ние все още не сме достигнали до пълното познание. Въпреки че познаваме десетки светове. Тези светове обаче не могат все още да контролират върховната сила на природата. Страхът в човешките ни сърца все още съществува, страх от несигурност и от непознание.

Точно когато Мел си сипваше поредната чаша с чай, доктор Зет ни извика в командата зала по видеофона и каза, че е спешно:

– Вероятно са ни приготвили изненада за успешното изучаване на галактиката – казах в шеговит тон и с усмивка на лице на голобрадия Мел.

– Не вярвам. Сигурно са измислили поредната простотия и са започнали отново да спорят по между си.

Мел се извърна и започна да пие от чашата си с чай. Аз се замислих за момент и казах на Мел:

– Все пак Мел, ще отида да разбера, за какво толкова спешно ме вика, доктор Зет.

– Това си е твоя работа. Ако има нещо сериозно ме извикайте, но в противен случай не си правете труда да ме занимавате с божествените истории на лудият доктор...

След като влязох в командната зала, установих наличие на пълна суматоха сред екипажа ми. Попитах викайки с все глас:

– Може ли някой да ми обясни какво става тук?

Въпросът ми отекна в залата, все едно бях под някой лондонски мост.

– Както ти казах, Аякс – обърна се единствено доктор Зет към мен – това е важно.

И ми показа с пръст големия екран на стената. Там в тъмния космос се намираше една бледа светлина.

– Това е пирамида също като нашата. Има сферично магнитно силово поле.

– Искаш да кажеш, че това е пълно копие на нашата пирамида.

– Може би е копие, но е по- огромна, много по- огромна. Дали тази пирамида може да бъде заплаха за нас. Дали имат сензори, чрез които могат да ни локализират, това не знаем?

– Марк, опитай се да направиш контакт с пирамидата.

– Започваме опитите за свръзка. Ще предаваме на всички честоти. Те долавят честотата ни. Но какво става??? Не може да бъде – извика с ужас той. – Те обстрелват нашата пирамида с нещо като ракета!

– Не се безпокой, силовото поле ще я спре.

Опитах се да го успокоя.

– Взриви се в силовото поле!

Възкликнаха всички в купом.

– Не се радвайте!

Извиках аз и в следващия момент Марк съобщи, че от другата пирамида към нас лети още една ракета.

– Та какво се опитват да направят с нас, да ни сплашат ли? Какви са тези същества, защо ни атакуват.

Докато задавах въпросите си ракетата незнайно как но навлезе през силовото поле и продължи към пирамидата.

– Ще се удари право в един от върховете на пирамидата.

– Пригответе се да включим изкуствената гравитация от вътрешния модул при взрива!

Извика паникьосан Марк. В този момент влетя и Мел в залата.

– Явно сте говорили сериозно преди малко!

В този момент ракетата се вряза в единия ъгъл на пирамидата и малки частички започнаха да се отделят от нея.

– Няма силово поле!

Извикаха от ужас всички в един глас. Всички компютри алармираха, че трябва да се влезе в криогените камери.

– Всички трябва да влезем, защото системите са извън строя. Няма да ни стигне кислородът дори и за два часа. Каквото и да стане, дори и ако унищожат станцията, ние няма как да се съпротивляваме. Ще пратим съобщение за помощ до Земята, чрез модул и ще се надяваме да ни спасят.

Пирамидата бавно се разпадаше пред очите ми. Следваща бомбардировка така и не настъпи. Голямата пирамида пред нас си стоеше неподвижна в пространството. Вече целия ми екипаж беше влязъл в криогените камери. Аз бях последен...

Съобщението щеше да лети 19 земни години в които ние щяхме да сме замразени. Днес аз се надявах, които и да са тези същества да ни пощадят и да ни оставят живи мени моят екипаж.

Влизам в криогената камера и капакът бавно се затваряше пред очите ми.

Изследването на космоса за сега приключи. Остава ни само ще чакаме...

Alexyslav & Just`Ju , 2008

КРАЙ

гласувай за творбата | добави в любими | изпрати на приятел
напиши коментар | открих грешка | сигнализирай за нередност
свали като txt | свали като doc | свали като pdf