РАЗМИСЛИ!

Когато ни поканят на трапеза и на веселба

все нямаме време или празна е домашната хазна.

Когато с приятели искаме да пием по едно -

оказва се, че пак ще правим "ремонт" на старото рено.

Когато получим писмо с поздрави сърдечни.

за сватба на наши роднини от град - далечни

първо ни се иска веднага да тръгнем,

за да им кажем, че се радваме и да ги прегърнем.

След това болка силна пронизва ни сърцето,

защото отделените пари са за летен лагер на детето

и после поканата красива се озовава в чекмеджето.

Обаждаме се и отказваме - просто и тактично,

а да вземем пари на заем не е никак практично.

Само след миг потъваме на ежедневието в казана

и се чудим как да се пазим от злобата и вкуса на катрана.

И докато разберем се е завъртяло на живота колелото

и един ден ни известяват кога е на приятел или на роднина опелото.

Тогава намираме време, а от съседа ще вземем на заем пари,

за да окажем закъсняла почит - купуваме най-скъпия венец дори.

Сълзи, болка и много думи неизказани

като камък дълго ни тежат срещите от нас отказани.

**********************************************

И както винаги в театъра след края на пиесата

невидима за нас ръка отново е пуснала завесата!

От нас зависи дали искаме сценария да променим

и на аплодисментите на живота по-дълго да се насладим!

гласувай за творбата | добави в любими | изпрати на приятел
напиши коментар | открих грешка | сигнализирай за нередност
свали като txt | свали като doc | свали като pdf