На Родопите , с любов. . .

Тази къща на птица прилича,

кацнала сякаш на стръмния склон

морно на слънце се денем припича,

нощем на птиците дава подслон.

Крие в пазвата днес планината,

синьо езеро - бистра сълза

кани с вълните си странната птица

тайно да пие жива вода.

Стари камъни - вечни гердани

пазят снагата и през нощта,

вътре потропва унесено станът,

багри рисува женска ръка.

Утро родопско погалва лицето,

тънка мъгла нацелува върха

има надежда за старата птица,

тук да остане за вечността.

гласувай за творбата | добави в любими | изпрати на приятел
напиши коментар | открих грешка | сигнализирай за нередност
свали като txt | свали като doc | свали като pdf