Усмивката

Под своята усмивка мила
сълзите съм прекрила.
Прекалено лоши неща съм изживяла
и ужасно много истини проумяла.

Умислена аз гледам през прозореца
и мисля си колко крехък е човек
Колко е ужасно усещането да си сам
Само аз си знам...

Но когато тъжни са мойте очи
дори в най-лошите дни
маската с моята усмивка
ме прави една щастливка.

Те не знаят че усмихнатите хора ги боли.
и през колко труден път са минали
Нито знаят колко му е тежко през дните самотни,
нито знаят неговите мисли сиротни...

Ех.. тая усмивка прекрасна,
тая надежда неясна,
колко пъти ме спасявала
и колко неща ми е дарявала...

Усмихната през сълзи,
а сърцето ужасно боли,
но хора сме нали
и продължавам да се усмихвам дори и сега
със усмивка опитвайки се да пленя и врага.
------------------------------------------------------------------------------------------------------------- vote

гласувай за творбата | favor

добави в любими | send

изпрати на приятел
comment

напиши коментар | error

открих грешка | alert

сигнализирай за нередност
save as txt

свали като txt | save as doc

свали като doc | save as pdf

свали като pdf -------------------------------------------------------------------------------------------------------------

автор: Aleksandra
раздел: Лирика -> Любовна
публикувана на: 2008-06-15
прочитания: 73
точки: 9 ( виж далите точки )
коментари: 0 ( виж коментарите )
препоръчано от: 2 ( виж препоръчалите )

Вход

нямаш регистрация?
забравена парола?

Статистика

   Потребители: 7739
   Автори: 2105
   Произведения: 48906
   Съобщения: 208372
   Лексикони: 2302
   Коментари: 73693
   SMS-и: 809
   Снимки: 4960