Не съм

Забързаното време бавно ме повлече.
На пресекулки ме поглълна безпощадно.
Мокреше дъждът, в очите ми валеше.
Без слънцето не ставаше дъга, а хладно.

На падналия във ръцете му се вричах,
но случваше се в камъни и аз се спъвах.
От слабостта тогава силата извличах.
Изправях се. Превързвах се. И тръгвах.

Запомних истината в думата приятел,
побира се на малкото ми топли пръсти.
Разбрах, зад всеки гръб стои предател.
Светлината все му пречи. Мрака търси.

От малка някой тихо беше ме орисал,
доброто да откривам някъде в очите.
Надничала съм в празното, без смисъл.
В хралупите не светят никога звездите.

Не съм светица и грешница не съм.
До църкви, цели три съм винаги живяла.
Оглушавала съм от камбанния им звън,
но палех свещ във мен, да изгори до бяло.

гласувай за творбата | добави в любими | изпрати на приятел
напиши коментар | открих грешка | сигнализирай за нередност
свали като txt | свали като doc | свали като pdf