Вали и над душата ми прелива
Косата ми е мокра...
Вече часове вали.
И няма край тревогата в листата,
която прави рани
и крещи.
Крещи без глас.
Аз чувам я с душата.
Заразно лепкава
като стопен бонбон.
Нагарчащо сладникава и тъмна.
Отваря, уж заключеното, в мен.
Ще съм предадена...
Дори преди да съмне.
Не! Няма начин да се защитя.
Да заглуша Гласа...
Той стене в мойте вени.
Прекрасен глас на ангел,
но фалшив.
Шепти ми Дяволът
със устни разранени.
А тези думи - гъста, черна страст,
в която давя се като в дълбоко блато,
са музика в готичен стил, атлас,
коприна нежна, вехнещ дъх на лято.
Несигурна съм. Нещо в мен кърви.
Без болка. Без Защо и Как, и Колко?!
И виждам чуден свят, но без очи.
Стремежът да го имам... - залъгалка?
Игра ли някаква? Уловка... И капан,
заложен някога, а после изоставен,
от някой, сам от себе си пиян,
себичен демон. Плъзва много,много бавен
по бузата ми лъч от светлина.
Дали светкавица от писък на хетера,
умираща от грешна страст - жена,
наказана покой да не намери?!
По голото ми рамо писмена -
дамгосани... кога?! Не помня вече.
Какво ли значат? Клетви? Имена?
Отеква гръм... терзаещ и далечен.
Треперя цяла. Но нощта е празна.
Ще се загърна в своя студ и ще вървя.
И да крещи след мен Луна от мрак, омразна,
не ще ме спре. Не спира и дъжда.
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------
 гласувай за творбата |
 добави в любими |
 изпрати на приятел
 напиши коментар |
 открих грешка |
сигнализирай за нередност
 свали като txt |
свали като doc |
свали като pdf
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------
автор: Gentiana
раздел: Лирика -> Сюрреалистична
публикувана на: 2008-06-15
прочитания: 104
точки: 36 ( виж далите точки )
коментари: 4 ( виж коментарите )
препоръчано от: 17 ( виж препоръчалите )
|
