ОСЪЗНАТО

Той няма твоите искрящи очи,
нито твоята благородна осанка.
Но се буди до мен призори
и не е просто розова сянка.

Не е ръбеста, горда скала,
която с трудност превземам.
Той е гребен на морска вълна
и неизбежният прилив към мене.

На кръст не разпъва душата ми нощем,
всички сенки разпилява встрани.
Не, той, не пали негасими пожари,
но свети със силата на всички звезди.

И тихо впил се във моите дни,
носи дъх на уют и спокойствие.
Не разплаква смеха в мойте очи,
той е моя песен и удоволствие.

Той не е голямата ми любов,
но е мъжът на живота ми.
Беше! Отдавна в мен прегоря
страстта за случайно докосване.

гласувай за творбата | добави в любими | изпрати на приятел
напиши коментар | открих грешка | сигнализирай за нередност
свали като txt | свали като doc | свали като pdf