Болка

От обич почти се забравих.
Избледнях - без лик съм, без цвят.
Oт сълзите, река си направих
и се молех да прелее в твоя свят.

Но утихнах вече, нямам сили,
и да плача неостанаха сълзи
от хиляди пъти раздели,
връщах и оставах следи.

Така и неуспя да ме прежалиш,
падна ми се тежкото тегло,
да се скрия, за да забравиш
белезите по моето чело.

Но аз ще бъда някъде там..
Виж луната на наш'то небе.
нищо, че навън се стъмни,
запечах те в моето сърце.

гласувай за творбата | добави в любими | изпрати на приятел
напиши коментар | открих грешка | сигнализирай за нередност
свали като txt | свали като doc | свали като pdf