Слънцето помръкна - сиво-черен облак с дланта си го закри... Кълбета прах вятърът повдигна и в нежните треви със свистене ги разби. Птиците замлъкнаха, небето натежа... Разстла се задушлива плътна тъга...
Синевата, от облаци нахапана, мълния раздра. Олюля се въздухът и изтрещя.
Посипаха се тежки ледени сълзи - град цветята покоси, а бяха напъпили мечти...