|
На Нелито - от кутията
Колко те обичах - не ти показах.
Колко те обичам - не знаеш.
Колко ще те обичам - няма да разбереш.
И... не! Това не е поредното ми глупаво стихотворение за някои любим. А това е историята на най-истинското приятелство. Историята за една приятелка.
... Приятелка... колко проста дума, а колко силзи изплаках и ще изплача за нея...
Да... това си ти. Ти си не само поредната в списъка с познати, а ти - истинска и само моя приятелка.
И... да... обичам те. И... не... това не е признание в любов. И... да... това е истината.
Истината на един бял лист.
Бял лист, покрит с това в сърцето ми.
Ти дойде, запознахме се,а аз оплаших се от теб. И не защото си страшна, и не зашото мислех, че няма да се разбираме.
После.. .бях щастлива. Да... защото ти ме радваш. Радваха ме всички твои усмивки, но ме радваше и всяка твоя сълза. И не защото искам да си нещастна, а защото знам, че е от обич. Сълза от обич. Всяка твоя сълза убирах. И сега... тя ми дава живот. Живот, за да знам, че като плачеш, имаш нужда от помощ, от приятел.
И всяка усмивка помня. Тя ме съживява след всяко нещастие и ме убива. Убива ме, защото, когато се смееш, има кой да ти помогне. Но... това вече няма да мога да съм аз.
И... не. Недей да плачеш. Не плачи за мен. И... да... плачи с глас за мен. Забрави ме и ме запомни. Забрави грешките ми и и ги помни, за да се учиш от тях. Помни мене. Помни, че дори да не се върнеш, аз те чакам. че дори да не се видим, пишем, чуем - аз те помня. Помня тебе и помня мене. Помня НАС и нашето приятелство. И... какво да кажа.
По дяволите, яд ме е. Яд ме е и не знам защо. Може би съм егоист, но искам да си тук, при мен - да си говорим... само да си говорим. Много ли искам? Да... така е.
Съжалявам. Искам да си щастлива, искам да си добра, искам и другите да са добри с теб. Искам всичко по-по-най за тебе. Това е моето пожелание.
И... помни:
Господ и Дявола са приятели вечно, за да не им е скучно.
Стига вече! Лек път и УСПЕХ.
.........................................................................................................................
А сега... ще дам най-скъпото си - не се смей. Това, което ти давам, е за да си спомниш за мене. Ето ти 100 лв. За да помниш как се смеехме, че няма кой да ги развали, че са ми от най-любимия човек - от дядо (мисля, че вече стоите наравно), да помниш, че няма да "прекараш" някой американец - той ще ги развали и ще спечелиш :)))
чао
Обичам те и
те целувам {}
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------
Какво ме вдъхнови?!
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------
Това е писмо,което написах преди няколко години,когато замина най-добрата ми приятелка.А 100-те лева,които и дадох са от онези жълтите,старите :)
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------
 гласувай за творбата |
 добави в любими |
 изпрати на приятел
 напиши коментар |
 открих грешка |
сигнализирай за нередност
 свали като txt |
свали като doc |
свали като pdf
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------
автор: dim-dam-dum_F
раздел: Проза -> Писма
публикувана на: 2008-06-13
прочитания: 110
точки: 14 ( виж далите точки )
коментари: 0 ( виж коментарите )
препоръчано от: 3 ( виж препоръчалите )
|
|
|
|
|
|
| Статистика |
|
Потребители: 7721
Автори: 2101
Произведения: 48617
Съобщения: 213676
Лексикони: 2292
Коментари: 73231
SMS-и: 806
Снимки: 4937
|
|
|
