|
|
|
|
Начало |
|
Творби |
|
Автори |
|
Клубове |
|
е-издания |
|
е-книжарница |
|
Истории |
|
Лексикони |
|
SMS-и |
|
Форум |
|
Чат |
|
Други |
|
|
|
|
|
Липа
Пак лятна съм, прохладна и обичам
с такава съвършена тишина,
както окъпана в роса поляна
посреща изгрева и влюбва се в деня.
Не искам нищо, всичко получавам:
и птици, и гнезда, и синева.
... не моля, не унивам, не жадувам...
Погребах вчера днешните слова.
Сега съм дъжд, полегнала под дъгата
и вятър съм във клони на бреза,
душата ми е пълна с теменужки,
Мигът разсмя се, срещнал Вечността
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------
 гласувай за творбата |
 добави в любими |
 изпрати на приятел
 напиши коментар |
 открих грешка |
сигнализирай за нередност
 свали като txt |
свали като doc |
свали като pdf
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------
автор: estela
раздел: Лирика -> Любовна
публикувана на: 2008-06-13
прочитания: 60
точки: 17 ( виж далите точки )
коментари: 2 ( виж коментарите )
препоръчано от: 6 ( виж препоръчалите )
|
|
|
|
|
|
| Статистика |
|
Потребители: 7597
Автори: 2056
Произведения: 46658
Съобщения: 193430
Лексикони: 2118
Коментари: 70129
SMS-и: 803
Снимки: 4755
|
|
|
|
|
|
|
|
|
