Още не мога да видя каква е точно короната - дъбова или брезова спят ли в гнездото птиците или са някъде в полет, оставили доверчиво неизлюпилите се овали топли от гладкост, евентуална храна или прераждане пълно с живот. Още не мога да чуя диапазона на вятъра, но косите ми погълнати от своя непокой, с листата го правят в такт. Над очите ми е небе... широко като ирис... и не бързам за никъде имам над сто живота. А ти си в мен... дълбоко и всичко това е над гърба ти, но винаги знаеш какво виждам и какво усещам. Присъствието е разложено на части... не може да се изговори с тежестта на една многобуквена ситуация. Сега не искам да си замислен ти владееш... всяко движение, което разлага и мен. Дъх съм в твоята сянка и те гледам в очите .