Анатомии

Анатомии

Телата ни се палят като свещи.
Но свещите са восък за топене.

Прегърнат ли стопеното телата
(макар това стопено да е раят им),
навярно разделени ще забравят,
че адът е копнеж за още близост.

Мигът е само роб, когато плюе
мълчание за бъдещите мигове.

И тази наша гладна анатомия
е сбъркана - защото търси дрехи,
с които да покрие уж - греха си.

Излъскахме телата си. И толкова.
Нали сме сити вече. Изстудени.
Подобно отлежало, тъмно вино,
което изсветлява при отваряне.
И с всяка нова глътка по-безвкусно
намества се размито- като мърша
в небцето от преглъщане изтръпнало.

Когато гърбовете ни обърнати
един да друг не се опират сутрин,
в навлечени по зимно анатомии
признаваме, че мразим близостта ни.

И може би телата ни са лъскави.
Без гънки. (Всяка гънка значи спомен).
Досущ като отливките на мозъци,
искрата си напразно похабили.
Сърцата ни обаче са неравни.
Фитилите от липса ги огъват.

гласувай за творбата | добави в любими | изпрати на приятел
напиши коментар | открих грешка | сигнализирай за нередност
свали като txt | свали като doc | свали като pdf