|
|
|
|
Начало |
|
Творби |
|
Автори |
|
Клубове |
|
е-издания |
|
е-книжарница |
|
Истории |
|
Лексикони |
|
SMS-и |
|
Форум |
|
Чат |
|
Други |
|
|
|
|
|
Когато не заплаках
Спускам се по тесния улей,
търся чистилище в
пещерата.
Тясно е за излишните мисли
те с мен не могат да влязат
в Храма на светлината.Само тук мога да оживея
и да нямеря себе си.
Една раздвижена възможност
в мен танцува.
Широко .
Ръцете ми опипват
непразното тъмно
чак сега те рисуват.
Извивката на устните ти
с поглед облизвам.
Сърцето заповядва на очите. Душата ми остане ли без глас
значи е там
намерила
и намерена. Неразделно-горящи отблясъци
разтопен восък
липови гроздове,
сладост с която заспивам
довършена
догонена
прозрачна
покорена от нежни огньове.
В езерото на желанията
монетата ми беше за теб.
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------
Какво ме вдъхнови?!
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------
" Adiemus "
В душата ти
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------
 гласувай за творбата |
 добави в любими |
 изпрати на приятел
 напиши коментар |
 открих грешка |
сигнализирай за нередност
 свали като txt |
свали като doc |
свали като pdf
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------
автор: benelina
раздел: Лирика -> Любовна
публикувана на: 2008-06-13
прочитания: 156
точки: 42 ( виж далите точки )
коментари: 1 ( виж коментарите )
препоръчано от: 19 ( виж препоръчалите )
|
|
|
|
|
|
| Статистика |
|
Потребители: 7598
Автори: 2055
Произведения: 46735
Съобщения: 197277
Лексикони: 2130
Коментари: 70338
SMS-и: 803
Снимки: 4759
|
|
|
|
|
|
|
|
|
