От как съм се родила - все с усмивка!Във джоба ми - парченца от надежда,с дъгата все да си говоря искам,а в локвите - небето все заглеждам..Морето знам, че не е до колене,a все опитвам се да го преплувам.От лошо и добро по равно вземам,и срещу сивото в деня си се бунтувам..Със пълни шепи давам на приятели с уличните кучета говоря.Писмата ми ги носи слънчев вятъри за Луната имам дом отворен..Такава съм, не искам да променямни себе си, ни своята усмивка.Все някой "виждащ" ще ни забележии изумен ще осъзнае, че сме истински.
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------