|
|
|
|
Начало |
|
Творби |
|
Автори |
|
Клубове |
|
е-издания |
|
е-книжарница |
|
Истории |
|
Лексикони |
|
SMS-и |
|
Форум |
|
Чат |
|
Други |
|
|
|
|
|
...без начало и без край...
Не ми звъни! Залудо и безсмислено!
Все някъде е пустата му граница.
До пропастта, където обич виснала,
държи се на каишките на раница...
Ти беше прав - ако веднъж си тръгне,
опитал всичко, там, каквото щеш,
не е възможно вече да си върнеш
изгубеното... женското сърце...
Сега прости изгубеното време!
Но тъжно е, че свършваме така.
Не ми звани!... И дявол да го вземе,
да онемее твоята ръка,
че пак ще вдигна телефона мълком
и ще излезем пак... И кой ме знай?!
Ще се разделям с тебе дълго, дълго
с раздяла без начало и без край...
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------
 гласувай за творбата |
 добави в любими |
 изпрати на приятел
 напиши коментар |
 открих грешка |
сигнализирай за нередност
 свали като txt |
свали като doc |
свали като pdf
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------
автор: diana en4eva
раздел: Лирика -> Любовна
публикувана на: 2008-06-13
прочитания: 154
точки: 49 ( виж далите точки )
коментари: 7 ( виж коментарите )
препоръчано от: 26 ( виж препоръчалите )
|
|
|
|
|
|
| Статистика |
|
Потребители: 7591
Автори: 2051
Произведения: 46561
Съобщения: 228014
Лексикони: 2111
Коментари: 69744
SMS-и: 803
Снимки: 4739
|
|
|
|
|
|
|
|
|
