Зимна нощ

Пада тихо сълза по мойто лице,
а си мислех, че няма да ми се случи-
лежиш до мен, а нещастно е мойто сърце-
сякаш тялом си тук, а в мечтите далече.

През прозореца тихо луната наднича-
любопитна, сама в този зимен пейзаж.
На стената безгрижен часовникът тича,
а самотна в нощта пак за теб плача аз...

А ръка да протегна- бих могла да те стигна,
но скована, разплакана тихо лежа
и не мога от болка дори да премигна
и не знам как ще свърши този кошмар.

А навън- ето- слънцето тихо изгрява,
чак сега нежно хвана ти мойта ръка.
И душата- от твойта усмивка огряна
от любов упоена най-накрая заспа...
------------------------------------------------------------------------------------------------------------- vote

гласувай за творбата | favor

добави в любими | send

изпрати на приятел
comment

напиши коментар | error

открих грешка | alert

сигнализирай за нередност
save as txt

свали като txt | save as doc

свали като doc | save as pdf

свали като pdf -------------------------------------------------------------------------------------------------------------

автор: steelsnake
раздел: Лирика -> Любовна
публикувана на: 2008-06-12
прочитания: 45
точки: 3 ( виж далите точки )
коментари: 0 ( виж коментарите )
препоръчано от: 1 ( виж препоръчалите )

Вход

нямаш регистрация?
забравена парола?

Статистика

   Потребители: 7740
   Автори: 2105
   Произведения: 48906
   Съобщения: 208405
   Лексикони: 2302
   Коментари: 73695
   SMS-и: 809
   Снимки: 4960