Невидима

Катерих се по твоята надменност -

калинка пъстра по алпийски склон

не ме усети. . .  в своята безценност,

навярно трябваше да бъда слон.

Дебела броня сякаш си наметнал

и не настръхваш от любов или печал

пътеки щом оставям в тебе. . .  светли

с жената феникс значи си живял.

Възкръсвам трудно, трябват ми години

и ще лекувам белези на старини,

но щом калинка покрай погледа ти мине,

откривай в нея моите черти.

гласувай за творбата | добави в любими | изпрати на приятел
напиши коментар | открих грешка | сигнализирай за нередност
свали като txt | свали като doc | свали като pdf