няма_име

Като полъх дойде този спомен
и премина вълна от тъга.
Като че ли да се запазя,
пред гърдите си сложих ръка.
Огледалото сякаш отвори
във сърцето ми зле закована врата.
Миризма на море и треви се изплъзна,
а часовникът спря и се върна.
------------------------------------------------------------------------------------------------------------- vote

гласувай за творбата | favor

добави в любими | send

изпрати на приятел
comment

напиши коментар | error

открих грешка | alert

сигнализирай за нередност
save as txt

свали като txt | save as doc

свали като doc | save as pdf

свали като pdf -------------------------------------------------------------------------------------------------------------

автор: listenze
раздел: Лирика -> Друга поезия
публикувана на: 2008-06-12
прочитания: 44
точки: 5 ( виж далите точки )
коментари: 1 ( виж коментарите )
препоръчано от: 3 ( виж препоръчалите )

Вход

нямаш регистрация?
забравена парола?

Статистика

   Потребители: 7508
   Автори: 2026
   Произведения: 45338
   Съобщения: 239750
   Лексикони: 2032
   Коментари: 67367
   SMS-и: 797
   Снимки: 4653