Изворът

Пресъхна почвата; не падат дъждовете.
Във пустош се превърна долината.
А изворът, от който пиех с пълни шепи,
не блика вече... Само тишината...

Избягаха ми думите; отидоха далече.
Безвълвието влезе в празната ми къща.
И може би нормално е, защото вече
не искам в минали неща да се завръщам.

Останах сам; потънал във мълчание,
вървя към себе си, без нищо да ми пречи.
В едно се сливат радост и страдание.
А изворът отново ще тече... Все пак е вечен.

------------------------------------------------------------------------------------------------------------- vote

гласувай за творбата | favor

добави в любими | send

изпрати на приятел
comment

напиши коментар | error

открих грешка | alert

сигнализирай за нередност
save as txt

свали като txt | save as doc

свали като doc | save as pdf

свали като pdf -------------------------------------------------------------------------------------------------------------

автор: WhiteHart
раздел: Лирика -> Друга поезия
публикувана на: 2008-06-12
прочитания: 70
точки: 14 ( виж далите точки )
коментари: 0 ( виж коментарите )
препоръчано от: 6 ( виж препоръчалите )

Вход

нямаш регистрация?
забравена парола?

Статистика

   Потребители: 7591
   Автори: 2051
   Произведения: 46561
   Съобщения: 228014
   Лексикони: 2111
   Коментари: 69744
   SMS-и: 803
   Снимки: 4739