Небето е изцъклено от студ.
А облаците. Чаша вино.
Отпивам глътка. Пиша стих.
Въздишат чувства от комина.
А бе денят, изпълнен - с теб.
В очакване. Да те прегърна.
Във вените, наместо кръв,
препускаше обезумяла нежност.
Но ненадейно случи се. Навън.
Разплака се една надежда.
Лъчите се обрекоха на скръб.
И гръм... Неслучен миг подрежда.
