Среднощен разговор

Тази нощ говорих си с Луната,

макар и на високо, като мене е сама

Попита ме: "Защо си тъжна?

Усмихни ми се! Нали и тебе

те наричаха "луна"?

Не се чуди - аз всичко зная:

отначало казваше ти "слънчева жена",

след месеци превърна се в "луна".

Това е то!

На "слънчицето" всеки му се радва,

ала настъпили часа,

започнат ли "луничке"

да ти казват

- оставаш неизменно пак сама...

Много нощи все отгоре гледам,

нещастните - повярвай са безброй,

малко са обаче като тебе

от мене да потърсят те покой

Хайде, усмихни се! И да знаеш

домъчнее ли ти - ще съм тук!

В безсънни нощи погледни на горе

утеха съм готова да ти дам!

Аз съм също като тебе

- чакам - сутрин и по здрач

Слънчицето свое пак за миг да зърна,

да имам спомен за нощта..."

Тя, милата, такива ми ги наговори,

през тази нощ не бях сама.

Усмивка пратих и за благодарност

дочаках с нея първите лъчи.

Оставих я, на Слънцето да се порадва,

заслужи си мига без самота!

гласувай за творбата | добави в любими | изпрати на приятел
напиши коментар | открих грешка | сигнализирай за нередност
свали като txt | свали като doc | свали като pdf